Хиперпигментациите

Българската асоциация на естетичните дерматолози (BAAD) е създадена като отговор на липсата здравна култура на обществото в областта на дерматологията, венерологията, естетичната медицина и медицинската козметика. Специалистите, които са част от асоциацията активно работят за подобряването на нормативната и етична регулация на професията на медицинските специалности в България, имащи отношение към предоставянето на медицински услуги в областта на дерматологията, венерологията, естетичната медицина и медицинската козметика, повишаване качеството на предоставяните на пациентите медицински услуги в областите, както и повишаване на нивото на защита на правата на българските пациенти.

Представяме ви статия на д-р Нора Буеши, която е член на Българската асоциация на естетичните дерматолози (BAAD). Тя ще ви запознае подробно с темата за хиперпигментациите.

Пигментните нарушения  са все по-често срещан проблем, който засяга много жени и мъже от всички възрасти и раси. В дерматологичните практики броят на мултикултурни пациенти и пациенти с различен етнически произход, нараства – този факт ни изправя  все по-често пред диагностични дилеми и широки вариабилности във възможностите за лечение. В повечето случаи пигментацията не застрашава здравето, но води до значителен психологически и емоционален дискомфорт на своите притежатели, особено ако този козметичен дефект се проявява по лицето, шията и други открити части на тялото. Въпреки наличието на разнообразни терапевтични схеми, хиперпигментациите продължават да са значимо предизвикателство в клинично и терапевтично отношение за дерматолозите.

Mеланодермия

В общ преглед меланодермията е термин, с който се  означава повишеното количеството пигмент в кожата (хиперпигментация). Увеличеният пигмент може да бъде произведен от меланоцитите в епидермиса (т.е да е с ендогенен/вътрешен произход) или попаднал в организма чрез медикаменти, химични вещества и татуировъчни багрила (екзогенен/външен произход). Меланодермиите се разделят на вродени и придобити, които от своя страна могат да бъдат ограничени или дифузни. Към тази  група пигментни  нарушения спадат и дисхромиите, при тях се наблюдава комбиниране на хипер  с хипопигментации. С терминът “пойкилодермия” се означават тези кожни промени, при които има едновременно наличие на хипер и хипопигментация, атрофия и телеангиектазии.

Хиперпигментацията се проявява, когато е налице свръхпроизводство на меланин на определени места в кожата. Меланинът е пигмент, който естествено се синтезира в кожата и придава цветът й. Експозицията  на слънце, хормоналните промени, травмите, генетичната предразположеност, някои заболявания  и медикаменти могат да провокират  свръхпроизводство на мелнин и образуване на хиперпигментация. Хората с по-тъмна кожа са по-предразположени към пигментиране.

Лунички (ephelides)

Появяват се през пролетта при индивиди с І-ІІ фототип. Причината за възникването им е наличието на специфичен ген в меланоцитите, при които се увеличава производството на меланин под въздействието на ултравиолетовите лъчи. Хистологично се установява нормален брой на меланоцитите, като в част от тях има увеличени меланозоми, които активно произвеждат меланин. Появяват се към 6-7 годишна възраст и се засилват около 25-тата година. След 40 години обикновено изчезват.

Мелазмата (melasma) е придобита симетрична хиперпигментация. Засяга изложените на слънце участъци на кожата (чело, бузи, горна устна, нос и брадичка). Терминът произлиза от гр. melas (черен) С термина хлоазма (chloasma; “mask of pregnancy” – “маска на бременността”), произхожда от гр. chloazein (зеленикав), с  него се обозначава наличието на мелазмата по време на бременността.Същата пигментация може да се наблюдава в по-малка степен при приемането на естрогенни и прогестеронни хормони (хормонални петна).

Засягат се индивиди от всички раси. По-често се среща при хора с по-тъмна кожа (фототип IV-VI), но и при хора със светлокафява кожа, изложени на интензивно слънчево въздействие.

Lentigo се проявява под формата на овални, плоски или изпъкнали петна по кожата на лицето и други открити части на тялото, с големина на лещено зърно. Цветът им варира от светло бежово до тъмно кафяво. Lentigo може да се появи на всяка възраст, включително при деца (лентиго ювенилис). Старческото лентиго (лентиго сенилис), наричани “старческите петна” обикновено се появяват след 40-годишна възраст върху открити зони (лице, ръце) и представляват плоски петна с диаметър от 2 до 10 мм, с неправилни контури. Те са признак за стареене на кожата. По-рядко ленигото се провокира от PUVA терапия (PUVA-индуцирано лентиго).

Фоточувствителни петна

Някои лекарства изострят чувствителността на кожата към UV лъчите. Когато се приемат такива медикаменти и се  излиза на  открито без нужните предпазни средства, кожата е склонна да реагира с пигментация. Към фоточувствителност водят някои антибиотици, растителни масла, витамин А киселина и други козметични продукти). Хиперпигментация може да се наблюдава и при системни заболявания, засягащи целия организъм, като адисонова болест, поради хиперпродукция на меланоцитостимулиращ хормон, хемохроматоза.

Поствъзпалителна хиперпигнентация се появява, когато кожата се възстановява след травма или възпаление. Често съпровожда пациенти, които страдат от акне, псориазис вулгарис, екзема, невродермит, лихен рубер планус и пелагра. Може да бъде провокирана и от козметични процедури, лазерни терапии и химичен пилинг.

Как да се справим с хиперпигментацията?

Елиминирането на хиперпигментацията е съвместна задача на дерматологията и козметологията. Преди да започнете курс на терапия, е необходимо да се  установи причината, която е отключила хиперпигментация. Ако хиперпигментацията е причинена от някакво соматично заболяване, тогава изсветляването на пигментните петна не само, че няма да донесе положителен резултат, но и ще предизвика  усложнение на изходната картина.

В наши дни естетичната медицина има огромен арсенал от терапевтични подходи, които ви позволяват да се отървете от почти всякакъв вид хиперпигментация. Козметичната корекция на хиперпигментацията задължително трябва да се извърши в две направления: ексфолиация на кожата и намаляване на производството на меланин, както и осигуряване на надеждна фотозащита.

За ексфолирането на роговия слой се използват химични и ензимни пилинги и лазерения пилинг. За да се елиминира епидермалната хиперпигментация, се прилагат повърхностни и средно-дълбоки пилинги, които не засягат дълбоките слоеве на кожата. Пилингът може да бъде  на базата на гликолова, ретиноидна, TCA-к-на. От апаратните процедури  най-често срещаните и ефективни са лазерното обновяване, микродермабразиото и фототерапията.

Използването на лазерни технологии намира все по широко приложение и може да премахне повечето видове пигментация. Последното ноу-хау при тях са пикосекундните технологии. Лазерното обновяване/ресърфейсинг изисква определени умения и професионализъм на естетичния дерматолог, тъй като неграмотното приложение на тази процедура може да доведе до усложнения, като изгаряния и повишена пигментация-ПИХ. Микродермабразиото е процедура при която  механично се  отстранява повърхностния слой на кожата с помощта на поток от микрокристали. След няколко подобни сесии пигментните петна се отстраняват и повърхностните слоеве на епидермиса се възстановяват напълно.

За  фототерапия се използва интензивна пулсова светлина (IPL). Светлинната енергия се абсорбира от съответните целеви клетки (с цвят), наречени хроматофори. Светлинната енергия се трансформира в топлинна, която въздейства върху избраната зона. Допълнителна плюс на процедура е, че пулсовата светлина стимулира синтеза на колаген, което дава добър  ефект  и на подмладяване. За съжаление, резултатите от третирането на пигментациите никога не са стабилни,  и е необходимо постоянно да се предпазва кожата от слънчево въздействие. Един ден престой на  яркото пролетно слънце може да компрометира усилията на много месеци.

За намаляване на синтеза на меланин се използват вещества, които директно редуцират синтеза на този пигмент от меланоцитите (хидрохинон, азелаинова киселина), както и вещества, инхибиращи/потискащи ензима тирозиназа(арбутин, коджикова киселина). В допълнение, синтезата на меланин се намалява и от въздействието на аскорбиновата киселина, антиоксиданти от различни групи и противовъзпалителните вещества.

Хидрохинон – ароматно органично съединение,  и е високоефективно избелващо средство, което упражнява изсветляващ ефект, дължащ се на токсичен ефект който упражнява  върху меланоцитите. Но в същото време това съединение  е и много опасно, тъй като токсичните му ефекти могат да се разпространяват  и в други кожни клетки, причинявайки алергичен дерматит или други увреждания и дисфункция на кожата. Поради високата токсичност употребата на хидрохинон в дерматологията е ограничено. Най-популярният като избелващо средство в момента, но  и по-слабо активен и по-безопасен е арбутина.

Арбутинът е гликозид, който се среща във висока концентрация в билката “мечо грозде”. Той значително възпрепятства синтеза на меланин и активността на тирозиназата, но за разлика от хидрохинона няма токсичен ефект върху кожните клетки.

Причините за нарушения в пигментацията на кожата са разнообразни, изискват обстойна диагностика, комбиниран  терапевтичен подход и продължително време за терапия само от специалист – дерматолог.